Кметът на Ню Йорк върви по стъпките на Пеевски – ще прави „Магазини за хората“
Инициативата била не за облага, а за правдивост
В град, в който капитализмът е по едно и също време религия и валута, новият кмет на Ню Йорк – Зохран Мамдани – желае да направи нещо революционно. Или, според от гледната точка, леко ретро-бюрократично. Той се готви да сътвори мрежа от градски хранителни магазини, ръководени от самото кметство.
Инициативата, упорства Мамдани, не е за облага, а за правдивост. Във всеки регион, споделя той, би трябвало да има най-малко един общински супермаркет, като градът ще поема разноските за наем и налози, с цел да поддържа ниски цени. Проектът се прави оценка на 60 милиона $ – скромна сума по нюйоркските стандарти, въпреки и немалка за град с продължителен бюджетен недостиг.
За финансиране Мамдани предлага да се пренасочат милионите, които към този момент отиват като дотации за частни търговци, и да се усилят корпоративните налози. Богатите нюйоркчани – тези, които печелят над 1 милион $ годишно – би трябвало да способстват с закрепен налог от 2 %.
Идеята, несъмнено, звучи познато. Далеч от Ню Йорк, в балканската страна България, един не по-малко живописен политик – Делян Пеевски – въпреки публично да няма нито един собствен министър, съумя да принуди държавното управление да започва лична версия на същото: разкриването на държавни „ Магазини за хората “, като първите от тях би трябвало да проработят до края на годината. Българският вид, който ще се обитава в пощенски станции, е с претенцията да има по едно и също време обществена и алегорична тежест – страната, която в миналото продаваше всичко, в този момент още веднъж се връща зад щанда.
Дали Мамдани ще копира напълно българския модел, следва да разберем. Но приликата е явна: двама политици от разнообразни континенти, които дават обещание обществена правдивост... посредством евтини артикули.
Пред кмета на Ню Йорк обаче стои сложен път. Членовете на Общинския съвет в Ню Йорк, мнозина от които съставляват региони, цялостни с дребни бакалии, гледат на концепцията с бездънен песимизъм. А представителите на бизнеса предизвестяват, че държавните магазини ще изкривят пазара и ще подкопаят конкурентоспособността на локалните бизнесмени.
Богатият притежател на верига супермаркети Джон Катсиматидис назова плана „ неамерикански “, като напомни случая с неотдавна банкрутирал общински супермаркет в Канзас Сити.
Мамдани, за който рецензията е част от всекидневието, не се отхвърля. Именно моралното звучене на посланията му е това, което го трансформира в воин за нюйоркската левица. За неговите поддръжници той е ново потомство социалист, решен да потвърди, че общественият надзор може да върви ръка за ръка с модерната успеваемост. За критиците му – той е мечтател, който скоро ще се сблъска с икономическата действителност.
Може би и двете страни са прави. Планът на Мамдани е толкоз политически, колкото и стопански – тест дали най-големият град в Америка може да одобри посткапиталистическа концепция, без да изгуби капиталистическата си душа.
Дали Мамдани ще реализира това свое предизборно заричане, следва да разберем. Дотогава остава единствено един въпрос: дали на входа на първия нюйоркски „ Магазин за хората “ няма да стои табела с надпис „ Ограничено количество банани – единствено по три на човек “.
Защото, както историята демонстрира, и най-хубавата концепция може да наподобява като още един дубъл на остарял филм. Особено когато сюжетът към този момент е написан... на кирилица.
В град, в който капитализмът е по едно и също време религия и валута, новият кмет на Ню Йорк – Зохран Мамдани – желае да направи нещо революционно. Или, според от гледната точка, леко ретро-бюрократично. Той се готви да сътвори мрежа от градски хранителни магазини, ръководени от самото кметство.
Инициативата, упорства Мамдани, не е за облага, а за правдивост. Във всеки регион, споделя той, би трябвало да има най-малко един общински супермаркет, като градът ще поема разноските за наем и налози, с цел да поддържа ниски цени. Проектът се прави оценка на 60 милиона $ – скромна сума по нюйоркските стандарти, въпреки и немалка за град с продължителен бюджетен недостиг.
За финансиране Мамдани предлага да се пренасочат милионите, които към този момент отиват като дотации за частни търговци, и да се усилят корпоративните налози. Богатите нюйоркчани – тези, които печелят над 1 милион $ годишно – би трябвало да способстват с закрепен налог от 2 %.
Идеята, несъмнено, звучи познато. Далеч от Ню Йорк, в балканската страна България, един не по-малко живописен политик – Делян Пеевски – въпреки публично да няма нито един собствен министър, съумя да принуди държавното управление да започва лична версия на същото: разкриването на държавни „ Магазини за хората “, като първите от тях би трябвало да проработят до края на годината. Българският вид, който ще се обитава в пощенски станции, е с претенцията да има по едно и също време обществена и алегорична тежест – страната, която в миналото продаваше всичко, в този момент още веднъж се връща зад щанда.
Дали Мамдани ще копира напълно българския модел, следва да разберем. Но приликата е явна: двама политици от разнообразни континенти, които дават обещание обществена правдивост... посредством евтини артикули.
Пред кмета на Ню Йорк обаче стои сложен път. Членовете на Общинския съвет в Ню Йорк, мнозина от които съставляват региони, цялостни с дребни бакалии, гледат на концепцията с бездънен песимизъм. А представителите на бизнеса предизвестяват, че държавните магазини ще изкривят пазара и ще подкопаят конкурентоспособността на локалните бизнесмени.
Богатият притежател на верига супермаркети Джон Катсиматидис назова плана „ неамерикански “, като напомни случая с неотдавна банкрутирал общински супермаркет в Канзас Сити.
Мамдани, за който рецензията е част от всекидневието, не се отхвърля. Именно моралното звучене на посланията му е това, което го трансформира в воин за нюйоркската левица. За неговите поддръжници той е ново потомство социалист, решен да потвърди, че общественият надзор може да върви ръка за ръка с модерната успеваемост. За критиците му – той е мечтател, който скоро ще се сблъска с икономическата действителност.
Може би и двете страни са прави. Планът на Мамдани е толкоз политически, колкото и стопански – тест дали най-големият град в Америка може да одобри посткапиталистическа концепция, без да изгуби капиталистическата си душа.
Дали Мамдани ще реализира това свое предизборно заричане, следва да разберем. Дотогава остава единствено един въпрос: дали на входа на първия нюйоркски „ Магазин за хората “ няма да стои табела с надпис „ Ограничено количество банани – единствено по три на човек “.
Защото, както историята демонстрира, и най-хубавата концепция може да наподобява като още един дубъл на остарял филм. Особено когато сюжетът към този момент е написан... на кирилица.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ